Навигацията се дефинира като процес на планиране, отчитане и управление на движението на обект от една място към друго. Произходът на термина е латински – “navis”- кораб, “navigo” – корабоплаване и “agere” – придвижвам, насочвам се. Всички навигационни техники включват определяне на местоположението по отношение на известни точки в координатна система.
При радоинавигацията това се извършва с радиотехнически средства и устройства. В радионавигационните системи позицията или други параметри на движението се получават в резултат на обработка на информацията на сигнал, постъпил в радионавигационен приемник.
Радионавигационните системи могат да бъдат наземно базирани (например, системи OMEGA (САЩ) и РСДН-20 (Радионавигационна система за далечна навигация) (Русия) за определяне на местоположението на кораби и подводни лодки (включително когато се намират под водата), работещи на свръхдълги вълни с фазоразликов метод за навигация, системи, работещи на дълги вълни с импулсно-фазов метод за навигация (LORAN-C, “Чайка”).
С локално приложение са специализирани маяци на ултракъси вълни (VOR – VHF omnidirectional radio range) и на сантиметрови дължини на вълната на импулсен или доплеров принцип, наземни навигационни системи за осигуряване на приземяване на самолети по прибори в метровия ILS (Instrument Landing System) и в сантиметровия обхват MLS (Microwave landing system).
Класификация на сателитните системи за навигация може да се направи по отношение на височината на орбитата.
Сателитна система за навигация базирана на високоорбитни сателити с височина на орбитата около 35 хил. км е китайската Бейдоу (на китайски името е на съзвездието Голямата мечка). През 2010 година е включвала 5 спътника на геостанционарна орбита, обслужващи територията на Китай, с планирано начало на работа през 2012 година и напълно ще бъде завършена с 35 сателита през 2020 година.
Сателитните системи за навигация на ниски орбити на сателитите с височина на орбитата да 1000 км (Transit, “Циклон”, “Цикада”) са с военно приложение и са отстъпили място на сателитни системи за глобална навигация (GNSS) със значително по-голяма точност – американската GPS (Global Positioning System), руската ГЛОНАСС и европейската GALILEO, базирани на сателити с височина на орбитата около 20 000. km. За тях е характерно широко гражданско и комерсиално приложение поради по-високата точност при определяне на координатите и практическото (глобално) покритие на цялата земна повърхност.
